Двете сестри Хаджиеви си спомнят за детството в Габрово

[Този запис е от есента на 2016г. Поради технически причини, вижда бял свят едва сега.]

От незапомнени времена, възрастните жени изпълнявали особена роля и отговорност. Те разказвали. И разказвали не само приказки, с които да учудват, поучават или плашат децата. Те разказвали случки – такива, на които са били свидетели, и такива, достигнали до тях чрез техните баби. И така, докато чутото от другите се сливало в неделима сплав с видяното и лично преживяното. И чрез своите неписани предания стариците предавали през поколенията знания, опит и памет.

Как би просъществувала колективната памет без преданието? Дали страниците на учебниците могат да предадат емоцията в разказа? Не.

Преди 80 години тези възрастни дами са били малки деца и са откривали света с учудването и възторга, на които само децата са способни. Имали са щастието да израснат в необикновено семейство – на майка лекар и баща инженер, който е ръководил електрифицирането на Габрово в началото на 30-те години на 20 век.

Те са Румяна Танева и Ива Хаджиева. По баща са Хаджиеви, но по-голямата приема фамилията на съпруга си, а по-малката запазва моминската си фамилия. Румяна е родена през 1932г. Ива е родена през 1935г. И двете са родени и израснали в Габрово.

А покрай родителите си са видели много личности, носещи духа на своето време, дори и такива, за които днес знаем от големите медии. Например Кристо, който е роден като Христо Явашев. Двете семейства – Хаджиеви и Явашеви са били семейни приятели.

Какво си спомнят Румяна и Ива за живота в Габрово от онова време?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *