Георги Марков за личностите и идеалите

След бягството си на запад през 1969г., покойният писател Георги Марков е имал свободата да изкаже без цензура мнението си за българското общество по време на комунистическия режим. И го е направил чрез прочутите посмъртно издадени “Задочни репортажи за България”. Те са страшни. Защото разкриват истини, които хората са си споделяли на ухо, но не са можели да изрекат гласно. А той го е направил, възползвайки се от позицията си на емигрант. Текстовете му, четени пред заглушаваните в комунистическа България радиостанции Би Би Си и Дойче веле, са дълбоко изследване на онова време, на ненормалната и нечовешка среда, в която са живели поколения българи.

Но далеч не всички текстове, писани от Георги Марков, са събрани в “Задочните репортажи”. Има и още.

Преди броени дни порталът “Култура” публикува за първи път есето “Действителните промени за тридесет години”, което Марков чете по радио Дойче веле през 1974г. Поводът – подготовката за тържественото отбелязване на 30-годишнината от преврата на 9 септември 1944г.

Ето откъс от есето:

“Може ли някой днес да каже в името на какво съществува съвременна България? Днес няма идеалисти, защото няма идеали. Липсата на национално самочувствие се подчертава от липсата на личности, на народни водачи – политици, писатели, учени, общественици. Вместо борците за идеали днес имаме непоносимото стадо на борците кариеристи. И равнодушното примирение с феодални порядки, корупция и лъжа, предизвикващи било унили, било цинични усмивки.

И логично стигаме до посредствеността. България наистина е нейното царство. Валиден е принципът “пет за четири”, който ражда мижитурщината, преклонението, угодничеството, защото наистина няма нравствени критерии…” 

Познато, нали? 25 години след началото на демократичните промени, чувстваме как манталитетът на онази епоха още живее сред нас – мислите и постъпките на хората. Колко издълбоко комунизмът е деформирал обществото ни.

Именно за да се избавим от лапите на посредствеността, на мижитурщината, връзкарството, безразличието, конформизма и угодничеството и да се излекуваме от синдрома на преклонената глава, съществува и предаването “Най-добрите.” Тук даваме възможност на личности с идеали да говорят за това в какво вярват, да споделят това, което правят, и по този начин да вдъхновяват за действие всички нас – обикновените хора.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *