За мен

 

Казвам се Георги Станков. По образование съм психолог и психотерапевт.

Практиката ми е в областта на психологическото консултиране, организационното консултиране и развитие, изграждането на общности и социален капитал. Водя обучения по социални умения, дизайн мислене и междукултурна комуникация. Участвам в разработването на публични политики, сред които най-известният ми принос е за въвеждането на т.нар. Университети на третата възраст в България. Хоноруван преподавател съм в СУ „Св.Климент Охридски“, където водя курса „Умения за въздействие“. Работя по докторска дисертация на тема „Умения за въздействие: изследване на капацитета за гражданско участие при формирането на публични политики в България“. Интересувам се едновременно от конкретни неща и от абстрактни идеи.

Пиша в блогове като  Разговор за психологията, Черничево и Small & Local. Играя петанка.

Ако съм Ви интересен, следвайте ме в Google+!

 

2 comments

  1. Хубави думи: “Интересувам се едновременно от конкретни неща и от абстрактни идеи.” Връщат ме в прогимназията, когато научавахме тези думи практически и в часовете.
    Но следва:
    “Работя по проект, свързващ психологията с ролята на гражданския сектор в създаването на публични политики.”
    Минавам вече за стар, но цял живот съм свързвал идеята с делото по различни начини и поводи. Не е най-важното в живота ми, но около 60 пъти съм дарявал кръв – до края на 64-тата си година, когато ми диагностираха рак. Признаха ми “самоучастие” и ми преливаха без пари доста литри през време на операцията, която обаче си платих. Причина (cause) – пълни осигуровки и “кръвна дан” на обществото и следствие (успешна, но скъпа операция). Ами ако нямах тези хилядарки, както много хора, и попаднех не на корифея, а на начинаещия, тъй си отивах със същите си каузи.
    Имам над 50 г. трудов стаж като инженер и малко монтажник, отделно 8-9 месеца строителни бригади и просто помагане на строители за удоволствие и укрепване на детско-юношеския ми организъм. В 11 клас съм учил психология и логика, вече с формирано за тогава гражданско съзнание, което пазя и досега и ми помага и в това време на погром. Убеден съм, че сега много хора вместо да вършат нещо в името на доброто на хората, или просто да разработват или произвеждат нещо, си намират добре платена “работа” предимно с уста или на компютър. И й измислят име, групират хора около тази “работа” и – стой та гледай какви пари се завъртат. Дори и да става дума само за даване, харчене на пари, то тези пари не са изкарани в мина, на полето или на фабричен стан, а са плод на “добавяне на стойност” ей така, за нищо, може би за едната снобария и, да не казвам още какво, щото не съм прауден привърженик.
    Интересно ми е да видя “щатната таблица” на нашето общество сега. Както и тарифните ставки. Българийо мила, земя на герои … Неспирно и бързо е твойто паденье!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *