Градът и паметта – съдбата на паметника “1300 години България” (15.02.2015г.)

Дискусионният панел “Градът и паметта” е отговор на страстния обществен разговор за бъдещето на паметника “1300 години България”.

Една непредставителна анкета, която направих в края на януари 2015г.и коментарът на Нубар Керестеджиян към нея ме вдъхновиха да разработя темата. Дискусионният панел опитва да изследва отношенията между обществената памет, паметниците и градската среда, видени през призмата на конкретния казус с монумента “1300 години България”. Отвъд този конкретен случай, обаче, говорим и за начина, по който възприемането на историята променя средата и как градът изразява обществената памет. Дали има обществена памет е въпрос, по който с Кирил Кузманов май така и не стигнахме до едно мнение. По-важното е общинската власт да стигне до решение, което намира баланса между позициите на различните заинтересовани страни, натърти Катрин Боянова.

В предаването участваха архитектите Мартин Ангелов и Делчо Делчев от сдружение “Трансформатори“, координаторът на културни проекти Боряна Зафирова, Марта Събева от Фейсбук страницата “ЗА {Обичайте} София“, художникът Кирил Узунов и студентът по публична администрация в СУ Катрин Боянова.

Решението на Столичния общински съвет за демонтирането и преместването на паметника “1300 години България” е факт, а това значи, че е много вероятно да се случи до местните избори през есента на 2015г.

Това позволява да мислим за градската среда и като за бойно поле на партии, идеологии и различни интерпретации на различни социални групи. А това ще е актуална тема за още години напред. Когато нямат нещо по-горещо и злободневно, партиите ще посягат към тази тема. Защо ли? Ами защото в София си остава паметникът на Червената армия, в Пловдив е паметникът на Альоша, в Хасково – паметникът на тримата ремсисти… списъкът е дълъг. Да налея масло в огъня с напомняне на идеята за паметник на войните на Сюлейман паша, паднали край Шипка… Или за Тюркян чешма, която от място за възпоменание на погинало през “възродителния процес” невинно дете, става място за политическо говорене. Или за грандоманския проект край Свиленград да се издигне огромен паметник на Левски, който, хахаха, ще гледа към Турция. Така че, политически погледнато, темата за паметниците ще дава храна за мобилизиране на обществена енергия и партийни електорати за години наред. Да оставим политиците – ясни са ни. Нека заедно с професионалистите, създаващи културно съдържание, погледнем възможните решения и какви мисли стоят зад тях.

Уточнявам, че всички участници в предаването подкрепят запазаването на паметника на сегашното му място. Поканих представители на опонентите им: Пейо Пеев от сайта “Изгубената България“, Георги Грънчаров и Димитър Петров от клуб “Един завет” и Младежки консервативен клуб. Г-н Пеев и г-н Грънчаров предпочетоха да не участват, а г-н Петров реши да не ми отговори.

Така че в дискусионния панел “Градът и паметта” участват само тези, които изразиха желание за това. По независещи от мен причини, те изразяват една и съща позиция, но пък всеки има свои аргументи и собствен глас.

Нека ги чуем и видим!

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *