За края на прехода и след него: Калоян Буковски (08.06.2018)

Калоян Буковски е едно от децата на прехода – роден е през 1991г., бил е дете по време на виденовата зима, пораснал е в епохата на смартфоните и книгите за Хари Потър.

Освен това Калоян е един от десетките хиляди българи, напуснали България по време на прехода, за да учат на Запад. И както повечето от тях, е останал да работи и живее в новата културна и социална среда. Занимава се с математическо моделиране за нуждите на бизнеса  – част от работата му включва изследването на показатели, тенденции и процеси, въз основа на които прогнозира риска от инвестиции. Като човек, който гледа миналото и настоящето, за да може да предвиди бъдещето, Калоян разбира колко е важно за бизнеса да целеполага дългосрочно, да планира, да търси алтернативи с техните плюсове и минуси. А същото важи не само за стопанския сектор, но и за държавното управление. Така че може би е естествено, че именно той ръководи проекта “Краят на прехода” на “Милениум клуб България.”

Клубът е създаден през 2016г. и обединява млади българи от поколението на милениaлите, завършили в чужбина. Те твърдят, че са обединени от желанието да допринасят за напредъка на родината ни – било като мисловен кръг, било по друг начин. И затова настояват, че трябва да сложим край на прехода и да погледнем към бъдещето. Манифестът им за края на прехода съдържа 6 принципа, които клубът предлага на българското общество. Съгласни ли сте с тях?

#1Обективната оценка върху периода 1944-1989г. трябва да бъде правена от професионални историци, с емоционална дистанция. Този период не трябва да се използва за политически капитал днес, независимо от политическата ориентация.

#2: Децата не бива да бъдат съдени за делата на техните родители и предци, а само по собствените им действия.  Всеки има право на свободен избор и носи отговорност единствено за своите виждания.

#3Левите политически партии трябва да се въздържат от носталгия по периода 1944-1989 г., обявен за престъпен през 2000 г., а десните политически партии– от “лова на вещици” от Държавна сигурност и социалистическото минало.

#4 Времето, което политиците и журналистите отделят на полемика за социализма и неговите последствия, е изгубен ресурс за разглеждане на най-належащи проблеми, например в образованието, здравеопазването, съдебната система, демографската криза в България и други.

#5Емигриралите българи са кръвният данък на прехода и същевременно, най-големият външен инвеститор за страната. Нуждаем се от ефективна стратегия, ако не за завръщане в държавата, поне за тяхната интеграция. Това ще допринесе и за справяне с проблема, често дефиниран като “изтичане на мозъци”.

#6Най-тежката участ за един народ е вътрешната омраза и разделение. Едно цяло поколение – поколението на Милениалите, е израснало без спомен от социалистическия режим в България. И макар да е нужно да помним миналото, е дошъл моментът да се помирим с него и да бъдем отново обединен около бъдещи цели народ.

Освен за шестте принципа, с Калоян Буковски говорихме за още много интересни неща. Сигурно щяхме да си говорим още дълго, ако гръмотевичната буря не беше прекъснала интернета ми. Заслужава си да отделите два часа и половина, дори и да гледате на части или да се връщате към някои от темите. Тези поколения, които се родиха и израснаха пред очите на разяденото от противоречия и конфликти българско общество, изпитват носталгия към родината си и имат желание да й бъдат полезни, дори и отдалеч. Ние като нация няма откъде да намерим по-добри, по-умни или по-компетентни младежи. Лесно е да им намерим недостатъци (а и всяко поколение по традиция е критично към следващото), лесно е да им се присмеем, да ги критикуваме, или да ги заподозрем в нечисти користолюбиви цели и т.н. Но все някой трябва да продължи, да даде идея за бъдещето, да опита поне да свърши нещо. И няма кой друг. Нямаме други младежи. Разполагаме само с тези – и с тези, които като Калоян са получили добро образование и са в началото на добри кариери в чужбина, и тези, които работят на бензиностанцията, и тези, които продават плодове на пазара, и тези, които се чудят как тази зима ще си платят тока след новото увеличение… Това са ни хората и искам, много, да намерим Нещото, което ще ни обедини и избави от сабеунищожението, апатията, разделението, завистта и злобата. Защото, обединени от голяма цел, ставаме по-добри и можем повече. По думите на поета:

И всякоя възраст, класа, пол, занятье

зимаше участье в това предприятье;

богатий с парите, сюрмахът с трудът,

момите с иглата, учений с умът…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *