Д-р Радосвета Василева за КТБ и “Българския Магнитски” (28.02.2018)

Ако попитате българските граждани коя е Радосвета Василева, ще стане ясно, че или не се сещат (и как иначе, след като медийно сме затрупани от “съзвездия” чалгаджийки, политици, риалити “знаменитости” и т.н.), или знаят само, че е дъщеря на банкера Цветан Василев. Откъде знам това ли? Ами от там, че и аз съм обикновен български гражданин, движа се по улиците на обикновен български град, дочувам разговори по паркове или опашки и до преди няколко седмици не подозирах за съществуването й. Една от причините българите да нямаме ясно знание и мнение за Радосвета Василева, а и за казуса КТБ като цяло, е наложеното медийно ембарго в България, в което до нас чрез големите медии стигат малко подбрани факти, гарнирани с много интерпретации.

В грандиозния казус КТБ имаме (поне) две видими заинтересовани страни, но медиите ни показват предимно гледната точка на едната – на Прокуратурата на Република България. (NB: от интервюто стана ясно, че има още една заинтересована страна – Оманският фонд, който съди България за умишлен фалит на КТБ). А като данъкоплатци, издържащи тази изключително важна структура на съдебната система, е редно да имаме информация за нейната работа. И ето го случая КТБ – добра възможност да разберем дали става въпрос само за правораздаване, или и за още нещо.

Защо направих това предаване?

По принцип “Най-добрите” не се занимава с политика или с финансови институции. (За три и половина години единственото изключение е интервюто с посланика на Украйна, но няма как – по украинската тема съм пристрастен). Поканих г-ца Василева да участва в “Най-добрите”, защото вярвам в свободата на словото и в това, че всички, които са въвлечени в един конфликт, имат право на свободно изразяване на мнение. Не е ли странно, че никой не търси начин да стигне до една издирвана от прокуратурата личност, която в никакъв случай не е случайна, и да й даде възможност да изложи своята гледна точка? Не е ли странно, че при наличието на толкова конвенционални медии в България с невъобразимо по-големи ресурси, “Най-добрите” е първото и единствено място, в което Радосвета Василева можа да говори?

Кратък анонс за участничката в това предаване:

Д-р Радосвета Василева е доктор по право с изследователски интереси в областта на сравнителното частно и търговско право. Завършила е бакалавърска степен по международни отношения в Tufts university, две магистратури по право – в Sciences Po и в Université de Paris I Panthéon-Sorbonne, и е защитила докторантура в University College London. Освен това е дъщеря на банкера Цветан Василев, който беше мажоритарен собственик на КТБ. Днес д-р Василева живее с родителите си в Белград. В двойната роля – на юрист и научен работник, но и на член на семейство Василеви, – тя представя своята гледна точка по казуса КТБ и жалбата “Магнитски.”

В предаването Радосвета Василева коментира следните теми:

  • Каква тип банка беше КТБ?
  • Какви бяха отношенията по оста Икономедиа – Цветан Василев?
  • Кога и защо започнаха атаките срещу банката и какво е искал Делян Пеевски от Цветан Василев?
  • Защо държавните институции не опитаха да спасят КТБ, а напротив – активно участваха в ликвидирането й? Какви репресивни мерки предприе България срещу сем. Василеви?
  • Какво е законът „Магнитски“ и за какво е жалбата на Цветан Василев по него?
  • Кои са другите потърпевши от срива на КТБ, които са подали жалби по “Магнитски”?
  • За какъв повод (пряко свързан с фалита на КТБ) държавният фонд на Оман съди България?
  • С какви незаконни средства си служи българската прокуратура?
  • Какви реформи са необходими, за да възстановим правовия ред в България? Дали прехваленият у нас румънският модел (дори президентът Радев говори за него в кандидат-президентската си кампания) е решение за България?

Когато гръм удари…

Доста неочаквано за мен, интервюто предизвика интерес и беше отразено от няколко онлайн медии. Не че това не ме зарадва, то аз от години се надявам “Най-добрите” да стане по-популярно предаване и да стига да повече зрители, но си казах “Къде бяхте, когато интервюирах гравьорите Евгени и Антон, когато преди която и да е телевизия представих триколките на Георги, или истинската история на референдума в Горна Малина? Съжалявам, че разговорът ни с Бояна има само 240 гледания, а ако го бяхте популяризирали, щеше да има хиляди гледания.” Изглежда, че трябваше да направя по-скандално предаване, за да обърнат внимание на “Най-добрите.” Но това като че ли е характерно за моите умнокрасиви софийски приятели във Фейсбук, някои от които работят в медии. Като че ли от висотата на жълтите павета не забелязват аматьорски провинциални инициативи. Или тези теми за добри каузи са скучни? Както и да е, да се върна на ехото. 

Интервюто беше отразено в сайтовете вЕвести, Актуално, КлубЗ, Фрогнюз и бТВ Новините. Те бяха достатъчно коректни и цитираха интервюто, без да правят интерпретации, като вградиха в публикациите си и видеозаписа.

Не такава беше редакцията на в.”Монитор“. В анонимна редакционна статия “Най-добрите” беше наречен “полуанонимен интернет сайт, който на първо място впечатли с нечувания си слугинаж.” По този повод казвам следното на авторите на материала:

  1. Сайтът ми очевадно не е анонимен. Името ми е видно на логото, а дори нескромно съм направил страница “За мен.” Вие знаете това и затова не посочихте никаква връзка към предаването, YouTube канала или сайта ми. Малко ме наскърби това отношение – не заради мен лично, а защото не е прилично да се прави така.
  2. Неуместно е да обвиняваш в слугинаж X, който без пари дава трибуна на Y, за да каже нещо за Z, особено като се знае, че Z ти плаща заплатата. Вие сте медия с възможности, можете да поканите за интервю на живо когото поискате. Поканете например Цветан Василев да коментира Пеевски. Но вие няма да го направите, защото сте несвободни!

Иначе, ето как изглежда в “Монитор” това отразяване:(Според някои лица, това е журналистика…)

И така нататък. Това не е журналистика, нито е отразяване на събитие. Това е рядка смес от тролски етикети и едностранчиви интерпретации. Факт плюс интерпретация срещаме в публицистиката на Ботев, но… все пак това не е “Дума на българските емигранти”. Ако човек наистина иска да се развива в журналистиката, по-добре да започне от нулата – от това как се отразява събитие и се цитират гледни точки, вместо да се занимава с литературно-интерпретативни съчинения. Освен ако не става дума за слугинаж, разбира се. 

П.П. Всички лица, които бяха споменати в предаването и се чувстват засегнати, са добре дошли да представят своята гледна точка при същите условия: директно излъчване и задаване на въпроси от зрители. Обявих това и в събитието във Фейсбук. Така че всеки засегнат, депутат или магистрат, може да заповяда в “Най-добрите”!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *