Разговор с Дянко Марков (23.11.2018)

Дянко Марков е български офицер, политик и общественик. Той е възпитаник на 63-ти випуск на Военното на Негово Величество Училище, през Втората световна война е пилот и защитник на небето над София, кавалер е на ордена “За храброст”. Като политик от ОДС, в една разгорещена дискусия в Народното събрание през 2000г. той изрази своите позиции за спасяването на българските евреи и за депортирането на евреите от Македония и Беломорска Тракия. Думите му впоследствие станаха много популярни и дори до днес са материал за всякакви интерпретации. Едни чуха едно, други – друго. Цялата истина понякога е неудобна и често хората вземат само частица от нея.

Затова разговарях с Дянко Марков:

Малко за личната ми мотивация и позиция по този случай:

Исках да знам истината. Исках да чуя от първоизточника и да дам възможност и на другите, които се интересуват, да я чуят. Наблюдавал съм различни обществени движения, участвал съм в някои, опитвал съм се да мисля след това за видяното и преживяното. Вярно е, че национализмът не винаги е демократичен – в този смисъл – да, допускам, че при определени условия Легионите биха подкрепили определени авторитарен режим (далеч не само фашистки). Но един юноша няма как да обхване всички страни на своето време, което като вихър завърта своите хора, няма как да отличи всички процеси, които протичат в обществото, в другите европейски общества и в световния ред. Дянко Мярков е бил почти дете тогава – той ли е трябвало да знае колко е зловреден нацизмът примерно, след като дори Сталин се е сдружавал с нацистите?

Изчетох внимателно всички думи на Дянко Маков в Народното събрание. Изчетох и статиите, които интерпретират думите му. Смятам, че хората, които горят от желание да го представят за антисемит, съзнателно избират отделни изрази, съзнателно ги изваждат от контекста на цялостното му послание и съзнателно ги преплитат с интерпретации и свободни разсъждения. Това прави тези граждани и автори неморални.

Такива статии може да са риторически ефектни, но не са почтени.  Примерно статии в сайтовете “Маргиналия“, “Барикада” и “Либерален преглед” окастрят доста от думите на г-н Марков, добавят други неща и в резултат – заповядай, народе, ето тук има един фашист. Единственият по-силен глас в защита на Дянко Марков дойде от Даниела Горчева, която написа отлична статия по въпроса.

Смятам, че Дянко Марков не е бил антисемит. Смятам също, че е мишена на няколко гласовити групички, само защото е един от няколкото оцелели до днес членове на Съюза на младежките национални легиони и защото е имал лошия късмет да се опита да обясни в Народното събрание някои неща. Идеален вариант – той хем е стар, изнемощял, вече не много енергичен, неспособен да привлече общественото внимание, хем в едно изказване е казал “враждебно население”. От там нататък няма значение защо и как го е казал, какво е искал да обясни и какво значи този израз наистина. Има значение, че имаме мишена, имаме повод да говорим за ескалация на неонацизма, а също и за писане на нови проекти за борба с него (сиреч, за да се търси финансиране). И така вместо да се борят срещу реални проблеми, включително радикализирането на групи младежи и за подхранването на ксенофобията, ще вадят хонорари от битката си с един стар и уморен човек. Жалко е. Освен това, мисля, че някои от глашатаите срещу Дянко Марков имат и една егоистична лична цел – утвърждавайки, че преди и по време на Втората световна война България е гъмжала от нацисти и антисемити, те се опитват да оправдаят факта, че техните родители и дядовци са били комунистически терористи преди 1944г. и палачи на опозицията след това. И разбира се, така ще представят своите предци като невинни и чисти антифашисти.

Това интервю на Дянко Марков, както би казал народният поет,

… отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *