Шпигелгейт и журналистическата етика

Днес научих за интересен и доста шумен журналистически скандал от края на 2018г.  The Telegraph го нарича “най-големият медиен скандал в Германия от години”.

Историята

Журналистът от Der Spiegel Class Relotius (уви, не мога да разбера как се произнася това име на български) на 33 години вече бил със статут на “звезда” в професията си. През годините Relotius бил отличен с редица журналистически награди за свои статии, включително от CNN за “журналист на годината” на немски език. В края на миналата година обаче неочаквано се развихрил скандал. Станало ясно, че журналистът наедро е съчинявал истории, без да знае фактите, или като лесно ги заобикалял, ако били в разрез с намеренията му. 
При първоначалните сигнали шефовете му се застъпили за него, защото му вярвали (естествено, така и би трябвало да бъде). Но данните, че се случва нещо нередно, започнали да растат като снежна топка и накрая един от съавторите му в редакцията започнал да събира доказателства, които категорично потвърдили – Relotius нагло е злоупотребявал с доверието на колегите си, на шефовете си и най-вече на читателите си.
Един от най-очевадните примери за измамите на Relotius е статията му за Фъргюс Фолс – малко градче в Минесота, където (естествено, като в по-голямата част на американската провиция) мнозинството избиратели са гласували за Тръмп. Да си избирател на Тръмп е кощунствено за изтънчения вкус на Запад и у нас и статията се радвала на успех. Не щеш ли, неочаквано двама жители на Фъргюс Фолс прочели статията (което си е изключително малко вероятно за затънтен град с десетина хиляди жители) и публикували в интернет своя статия, оборваща всички лъжи в Шпигел.
Накрая редакторите на Шпигел оттеглили доверието си от журналисти и поискали оставката му. Той самият, под натиска на общественото възмущение, върнал дадените му награди.
В момента Шпигел се опитва да запази уронения си престиж като показва пълна прозрачност по случая. Наред с това подготвя съдебен иск срещу бившия си служител. И накрая се опитва да реабилитира истината за всички засегнати през годините. Например репортер на списанието посети Фъргюс Фолс и написа много приятна статия за градчето (всъщност така научих за скандала). Препоръчвам я и на вас: A Fantastic Town.

Етиката

Историята поставя важни въпроси за медийната етика. Фабрикуваните статии в Шпигелгейт и действителните събития с Бостън Глоуб, които са в основата на филма Spotlight, ни показват, че като всяка друга система, медиите са в риск. Те могат да грешат, съзнателно или не да спестяват истина, понякога съвсем нарочно да лъжат и т.н. Понякога рискът идва от отделни играчи в системата (както при Шпигел). Понякога рискът идва от влиятелни външни структури (както при Бостън Глоуб). Общото е в етичната цена на решенията и в начина, по който се решават кризите. Важното е как медиите ще постъпят. Те се изправят пред етични дилеми и трябва да вземат решения. Редакциите на Шпигел и на Бостън Глоуб са взели правилните решения. И затова хората ще ги четат и в бъдеще, макар и с разклатено доверие в медиите като цялост.
Обаче вижте България – за колко медии можете да кажете, че дори да знаят някаква истина, съзнателно не я преиначават или не я преразказват тенденциозно? За колко от медиите можете да кажете, че не играят по нечий сценарий? Че представят фактите едно към едно? Че дават възможност и на този в по-слаба позиция да каже мнението си, без да е преиначено?
Убеден съм, че ако знаехме само една десета от всички тайни договорки,  сделки, сценарии и планове, начертани и изпълнявани от българските медии и техните собственици през годините на прехода, щяхме да имамаме такъв медиен гейт, че пред тях разкритията на Шпигел ще са като невинна детска игра, а тези на Бостън Глоуб – малко прегрешенийце.
Не започвам 2019г. с песимистичен тон, но с мисъл и загриженост как можем да имаме журналисти, които спазват своята професионална етика.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *