Шпигелгейт и журналистическата етика

Днес научих за интересен и доста шумен журналистически скандал от края на 2018г.  The Telegraph го нарича “най-големият медиен скандал в Германия от години”, но изглежда у нас не е станал известен. А има с какво.

Историята

Журналистът от Der Spiegel Class Relotius (уви, не мога да разбера как се произнася това име на български) на 33 години вече бил със статут на “звезда” в професията си. През годините Relotius бил отличен с редица журналистически награди за свои статии, включително от CNN за “журналист на годината” на немски език. В края на миналата година обаче неочаквано се развихрил скандал. Станало ясно, че журналистът наедро е съчинявал истории, без да знае фактите, или като лесно ги заобикалял, ако били в разрез с намеренията му. 
При първоначалните сигнали шефовете му се застъпили за него, защото му вярвали (естествено, така и би трябвало да бъде). Но данните, че се случва нещо нередно, започнали да растат като снежна топка и накрая един от съавторите му в редакцията започнал да събира доказателства, които категорично потвърдили – Relotius нагло е злоупотребявал с доверието на колегите си, на шефовете си и най-вече на читателите си.
Един от най-очевадните примери за измамите на Relotius е статията му за Фъргюс Фолс – малко градче в Минесота, където (естествено, като в по-голямата част на американската провиция) мнозинството избиратели са гласували за Тръмп. Да си избирател на Тръмп е кощунствено за изтънчения вкус на Запад и у нас и статията се радвала на успех. Не щеш ли, неочаквано двама жители на Фъргюс Фолс прочели статията (което си е изключително малко вероятно за затънтен град с десетина хиляди жители) и публикували в интернет своя статия, оборваща всички лъжи в Шпигел.
Накрая редакторите на Шпигел оттеглили доверието си от журналисти и поискали оставката му. Той самият, под натиска на общественото възмущение, върнал дадените му награди.
В момента Шпигел се опитва да запази уронения си престиж като показва пълна прозрачност по случая. Наред с това подготвя съдебен иск срещу бившия си служител. И накрая се опитва да реабилитира истината за всички засегнати през годините. Например репортер на списанието посети Фъргюс Фолс и написа много приятна статия за градчето (всъщност така научих за скандала). Препоръчвам я и на вас: A Fantastic Town.

Етиката

Историята поставя важни въпроси за медийната етика. Фабрикуваните статии в Шпигелгейт и действителните събития с Бостън Глоуб, които са в основата на филма Spotlight, ни показват, че като всяка друга система, медиите са в риск. Те могат да грешат, съзнателно или не да спестяват истина, понякога съвсем нарочно да лъжат и т.н. Понякога рискът идва от отделни играчи в системата (както при Шпигел). Понякога рискът идва от влиятелни външни структури (както при Бостън Глоуб). Общото е в етичната цена на решенията и в начина, по който се решават кризите. Важното е как медиите ще постъпят. Те се изправят пред етични дилеми и трябва да вземат решения. Редакциите на Шпигел и на Бостън Глоуб са взели правилните решения. И затова хората ще ги четат и в бъдеще, макар и с разклатено доверие в медиите като цялост.
Обаче вижте България – за колко медии можете да кажете, че дори да знаят някаква истина, съзнателно не я преиначават или не я преразказват тенденциозно? За колко от медиите можете да кажете, че не играят по нечий сценарий? Че представят фактите едно към едно? Че дават възможност и на този в по-слаба позиция да каже мнението си, без да е преиначено?
Убеден съм, че ако знаехме само една десета от всички тайни договорки,  сделки, сценарии и планове, начертани и изпълнявани от българските медии и техните собственици през годините на прехода, щяхме да имамаме такъв медиен гейт, че пред тях разкритията на Шпигел ще са като невинна детска игра, а тези на Бостън Глоуб – малко прегрешенийце.
Не започвам 2019г. с песимистичен тон, но с мисъл и загриженост как можем да имаме журналисти, които спазват своята професионална етика.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *