Ценности

“Най-добрите” следва ясни ценности и етична рамка.

Първо, не приемам черногледството и жалните вопли, с които някои дежурни оплаквачи ни повтарят до втръсване колко зле е България и колко е ужасно тук, но без да предприемат опит за промяна. Те не са целева група на това предаване. Вярвам в друго – че нашата страна не е в отлично състояние и имаме много проблеми, но че средата може и постепенно се подобрява с малките победи на добри хора, каузи и идеи. 

Второ, вярвам, че именно усилията на тези хора заслужават да са във фокуса на истинските медии. Не тенденциозно поднесените новини, не псевдосензациите, не изкуствените звезди от риалити форматите, не набедените коментатори, които важно прелитат по телевизионните студиа. Желанието ми е да правя видими тези хора, които често с гигантски усилия, от които обикновено не виждаме почти нищо, правят промяната. 

Трето, защитавам свободата на словото и помагам да се чуе гласът на тези, които умишлено са лишени от възможността да говорят свободно и без цензура. Затова в отровена от русофилска пропаганда среда дадох възможност на посланика на Украйна да говори, дадох трибуна на Цветан Василев, който е обвинен от прокуратурата за фалита на КТБ, дадох глас на набедения за антисемит 96-годишен Дянко Марков да изрази своята позиция. Когато в общия шум едната страна е заглушена, “Най-добрите” ще й даде гласност. 

Четвърто, напълно съзнателно създавам алтернатива на ужасната медийна среда. И като теми (никъде няма да намерите по-подробно описание на референдума в община Горна Малина или популярно представяне на работата на астронома), и като начин на водене (аз съм човекът, въвел дългия разговор на живо като формат за предаване в България – без бързане, без прекъсване) и като морал (защото не съм зависим от никой политик, бизнесмен или рекламодател). И най-важното – като речник. Предаването ми има недостатъци, а и когато съм под напрежение, правя грешки в ефир, но от мен поне няма да чуете простотиите, с които някои известни водещи трупат рейтинг. Защото знам, че всеки от нас всеки ден с поведението и думите си задава тон, дава пример, създава обществената среда.

Пето, като привърженик на демокрацията и свободата, съм против 45-годишния комунистически режим и режисирания от комунистите преход. Соц-носталгията е умишлено насаждан инструмент за подриване на демокрацията и демократичните ценности. Истината е, че комунизмът е диктатура, управляваща чрез насилие, манипулации, промиване на мозъци и всичко, което Оруел е описал в “1984.” Не е достойно да продаваме свободата за сигурност. Краят на прехода не е дошъл и няма да дойде, докато мнозинството българи не осъзнае, че тези, които ни управляваха преди, трансформираха политическата власт в икономическа. Но те пак са те, и те пак са тук. Ето защо битката за миналото е важна за бъдещето ни.